Обори стават кръчми и дискотеки с пари от ЕС
40 инициативни групи се конкурират за 90 млн. евро
Изоставени здания по селата стават кръчми, нощни заведения или в тях може да се развива различен бизнес с пари от еврофондовете посредством плана Revab, заяви за „ Монитор “ Люба Йонкова, координатор в Агенцията за транснационално съдействие и развиване на селските региони. „ У нас към този момент има 3 осъществени инициативи по него “, изясни тя. „ Едното е в родопското село Горно поле, където Благовеста Василева прави плантация и къща за посетители. Друго - в самоковското село Алино, където англичаните от Лондон живеещи у нас Тина и Кевин Брасингтън вършат от остарял хамбар биоферма. Третото сходно и е осъществено в Доспат от Асие Шалганова, като то е станало в съдействие с локалната инициативна група (МИГ). Може постоянно от остаряло Трудово-кооперативно земеделско стопанство или учебно заведение
да се направи постройка за бизнес
или пък общините да отворят приют или друга обществена постройка “, разясни Йонкова.
Според Надя Кадиева, ръководител на УС на Българската национална ЛИДЕР мрежа в този момент 40 локални инициативни групи у нас ще могат да аплайват с планове до 1,5 млн. евро, като общият запас по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) за задачата е почти 90 млн. евро.
„ Бенефициентите, кандидатстващи по ПРСР работят по няколко посоки “, посочи тя. „ От една страна са земеделските производители, търсещи еврофинансиране за техника и съоръжение, за възстановяване на индустриалния им потенциал. Втора група са предприятията преработващи земеделска продукция – мандри, цехове за фуражи и други. Друга група е бизнесът, обвързван с неземеделските активност,
всевъзможен тип производства и услуги.
В последните се включват и счетоводните, здравните, осведомителните и даже медии в селските региони, както и туризмът, който в новия програмен интервал е с малко повече ограничавания “, добави тя.
По думите й разпределението на средствата зависи от спецификата на съответния регион. „ В региона на Елхово, където работя, те са разпределени по равно сред земеделските и неземеделските действия. Примерно обаче на други места главните пари за бизнеса са ориентирани отвън селското стопанство. Така се демонстрира и преимуществото на инициативни групи, тъй като сме в контакт с хората. Опитваме се да проучваме какво би асъдействало за развиване на локалните общности. Всичко е въпрос на определен път за развиване “, добави Кадиева.
Председателят на ЛИДЕР асоциацията сподели още, че е за съществуването на правила. Според нея обаче механичното ограничение на парите може да провали доста прекрасен план, единствено поради дребна сума пари. „ В последната година и няколко месеца се
трансформираха съществени законови правила по използването
на тактиките на МИГ-овете и това забави и нашата работа и това лимитира хоризонтите ни работа. Сродните групи от другите страни от Европейски Съюз към този момент мислят за идващия програмен интервал “, изясни тя.
Една от първите локални инициативни групи е тази за региона на Панагюрище, Стрелча и Лесичево. Създадена е през 2006 година по план, финансиран от Швейцария. Изпълнителният й шеф Лучко Македонски се похвали, че те са единствената група оживяла по този план, а останалите са се разпаднали.
На полемика с представители на такива групи от цялата страна през вчерашния ден в София, специалисти от Държавен фонд земеделие (ДФЗ) ги посъветваха да желаят и референтни предложения от кандидатстващите бенефициенти и по този начин да обосноват предлаганите от тях цени. Според разплащателната организация по този метод се понижават рисковете от връщане на парите при инспекция от Европейски Съюз. Хората от МИГ-овете се интересуваха и от разнообразни административни неясноти, като да вземем за пример какъв брой време е годно свидетелството за липса на забраняване за наеманите външни оценители на плановете.
На срещата стана ясно още, че 56 въпроса отправени от инициативните групи към ДФЗ до дни ще бъдат оповестени и ще получат отговори.
Изоставени здания по селата стават кръчми, нощни заведения или в тях може да се развива различен бизнес с пари от еврофондовете посредством плана Revab, заяви за „ Монитор “ Люба Йонкова, координатор в Агенцията за транснационално съдействие и развиване на селските региони. „ У нас към този момент има 3 осъществени инициативи по него “, изясни тя. „ Едното е в родопското село Горно поле, където Благовеста Василева прави плантация и къща за посетители. Друго - в самоковското село Алино, където англичаните от Лондон живеещи у нас Тина и Кевин Брасингтън вършат от остарял хамбар биоферма. Третото сходно и е осъществено в Доспат от Асие Шалганова, като то е станало в съдействие с локалната инициативна група (МИГ). Може постоянно от остаряло Трудово-кооперативно земеделско стопанство или учебно заведение
да се направи постройка за бизнес
или пък общините да отворят приют или друга обществена постройка “, разясни Йонкова.
Според Надя Кадиева, ръководител на УС на Българската национална ЛИДЕР мрежа в този момент 40 локални инициативни групи у нас ще могат да аплайват с планове до 1,5 млн. евро, като общият запас по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР) за задачата е почти 90 млн. евро.
„ Бенефициентите, кандидатстващи по ПРСР работят по няколко посоки “, посочи тя. „ От една страна са земеделските производители, търсещи еврофинансиране за техника и съоръжение, за възстановяване на индустриалния им потенциал. Втора група са предприятията преработващи земеделска продукция – мандри, цехове за фуражи и други. Друга група е бизнесът, обвързван с неземеделските активност,
всевъзможен тип производства и услуги.
В последните се включват и счетоводните, здравните, осведомителните и даже медии в селските региони, както и туризмът, който в новия програмен интервал е с малко повече ограничавания “, добави тя.
По думите й разпределението на средствата зависи от спецификата на съответния регион. „ В региона на Елхово, където работя, те са разпределени по равно сред земеделските и неземеделските действия. Примерно обаче на други места главните пари за бизнеса са ориентирани отвън селското стопанство. Така се демонстрира и преимуществото на инициативни групи, тъй като сме в контакт с хората. Опитваме се да проучваме какво би асъдействало за развиване на локалните общности. Всичко е въпрос на определен път за развиване “, добави Кадиева.
Председателят на ЛИДЕР асоциацията сподели още, че е за съществуването на правила. Според нея обаче механичното ограничение на парите може да провали доста прекрасен план, единствено поради дребна сума пари. „ В последната година и няколко месеца се
трансформираха съществени законови правила по използването
на тактиките на МИГ-овете и това забави и нашата работа и това лимитира хоризонтите ни работа. Сродните групи от другите страни от Европейски Съюз към този момент мислят за идващия програмен интервал “, изясни тя.
Една от първите локални инициативни групи е тази за региона на Панагюрище, Стрелча и Лесичево. Създадена е през 2006 година по план, финансиран от Швейцария. Изпълнителният й шеф Лучко Македонски се похвали, че те са единствената група оживяла по този план, а останалите са се разпаднали.
На полемика с представители на такива групи от цялата страна през вчерашния ден в София, специалисти от Държавен фонд земеделие (ДФЗ) ги посъветваха да желаят и референтни предложения от кандидатстващите бенефициенти и по този начин да обосноват предлаганите от тях цени. Според разплащателната организация по този метод се понижават рисковете от връщане на парите при инспекция от Европейски Съюз. Хората от МИГ-овете се интересуваха и от разнообразни административни неясноти, като да вземем за пример какъв брой време е годно свидетелството за липса на забраняване за наеманите външни оценители на плановете.
На срещата стана ясно още, че 56 въпроса отправени от инициативните групи към ДФЗ до дни ще бъдат оповестени и ще получат отговори.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ